През 2018 г. имах шанса да отида до d.school Stanford, благодарение на BEC (Български център за предприемачество). Повече за това как и с кого попаднах там има на техния сайт. Курсът, който посетихме, беше за университетски преподаватели в различни дисциплини от цял свят.

Основна негова тема беше обучението отвъд формалната образователна система. Тъй като и преди сме писали за проблемите в образованието в България, които се наслояват с времето, метафорично казано, най-вече като безполезност и скука, днес ни се иска да обсъдим времето, като основна величина на ученето, като си взимаме за повод впечатленията, все още силни и непосредствени, от преживяното там.

Форматът за университетски преподаватели беше от тези бързи, оставящи те без дъх скоротечни техники, в които сетивата ти не успяват да догонят мозъка и обратното. Докато се обърнем и беше свършил. Провокация, насочена именно срещу традиционното "мъртво време" в университетските среди. В същия аспект обаче, именно бавното учене е това, което е най-застрашено от изчезване и категорията на бавността, която дава дълбочина, осмисляне, саморефлексия.

Да приемем, че това е сериозен проблем, поне по две причини.

Първата е, че всяко образование има две допълващи се страни: знание и опит.

Знанието от една страна е фундамент на ученето, защото създава света ни и се променя и ни променя заедно с него.

Опитът е индивидуален. Той е свързан както с подхода, възприемането, осмислянето, скоростта на учене на всеки индивид, но и със способността му да отхвърли знанието, да не го рециклира безвъпросно, а да го оспори и дори да създаде ново знание на негово място. Опитът е различен, разностранен и може да бъде и иновативен. Знанието е традиционно, фиксирано, като може да бъде поднесено с динамика или неговата динамика да е определяща за опита.

При толкова голям обем от информация, който ни заобикаля в съвременността, възможно ли е бавното учене? Това, което изисква постепенност, саморефлексия, умереност и отложеност?

Важно е да споменем и една допълнителна страна на човешката памет: бързо наученото - бързо се забравя. Отложеното с години - остава трайно.

По аналогия и по асоциация, заради страстта ми към журналистиката, можем да се опрем на знаменитата мисъл: Write fast: edit slow. Хубав съвет, който би трябвало да важи и за всичко в живота.

В образованието, за да перифразираме аналогията би звучала така: експериментите в него са задължителни, но само под редакцията на традицията.

Защото за доброто образование е нужно търпение, дисциплина, бавно четене и още по-бавно осмисляне, добри приятели и бъдещи колеги, партньори и съ-основатели. Замислете се, кое си заслужава повече: 1. знанието 2. или приятелите, обичта и страстта към ученето и тогава ще разберете, защо бавното учене е важно за бъдещето.