За всички нас идва момент, когато трябва „да задобреем в играта“, да се научим отново как да се състезаваме и как да печелим. Светът е във фаза на драматични промени и ръкавицата на иновациите трябва да бъде хвърлена. Иновационният капацитет на много страни се нуждае от нови, по-сериозни и категорични решения, защото участваме в състезанието на живота си по отношение на ангажираността с иновации.

Омразата към риска доминира в нашето западно мислене

Намираме се в период на омраза към риска, в който иновационните „залози“ са в повечето случаи плахи и краткосрочно насочени към по-пълноценно използване на съществуващите ресурси, а всъщност се нуждаем от създаването на стимули, които генерират работни места и инвестиционен капитал в много по-дългосрочен план, отколкото виждаме днес.

И така, да запретваме ли ръкави?

Да започенем от там, където наистина са запретнали ръкави и резултатът е много важен комплекс от предложения как да спечелим състезанието по иновации. Роб Аткинсън от ITTF (Information Technology and Innovation Foundation) – базиран във Вашингтон мисловен „резервоар” в областта политики в технологиите – и Стефан Езел изследват тази иновационна дилема в своята книга „Иновативна икономика – състезанието за глобално предимство” (публикувана през 2012) и разработват специален уебсайт, посветен на тази проблематика: www.globalinnovationrace.com.

В рамките на книгата, сайта и ITIF те очертават аргументи в подкрепа на необходимостта от значителни промени по отношение на иновациите и предлагат множество смислени решения за победа в „състезанието“. Идеите им са систематизирани в „осемте И-та”, на всяко от които е посветена отделна глава в книгата.

Ето ги и тях:

  • Инспирация (Inspiration): поставяне на амбициозни цели;
  • Интенция (Intention): превръщане на конкуренцията в иновациите в национален приоритет;
  • Интуиция (Insight): по-добро разбиране на постиженията в иновациите;
  • Импулс (Incentives): стимулиране на иновациите, производството и работните места в Съединените Щати;
  • Инвестиции (Investment): повече обществени инвестиции за иновации и продуктивност;
  • Институционални иновации (Institutional Innovation): да правим нови неща по нов начин;
  • Информационно-технологична трансформация (Information Technology Transformation): да разширим базата за трансформации в информационните технологии;
  • Интернационална мрежа за иновации (International Framework for Innovation): всички да следват едни и същи правила.

Ключовите дигитални технологични платформи са също и база за създаване на реални работни места. Екипът на ITIF подсказва също, че има поне шест ключови дигитални технологични платформи, които се нуждаят от значителни и дългосрочни капитални инвестиции. Това са безжични броудбанд комуникации от следващо поколение, които ускоряват комуникационния процес и разширяват възможностите на информационните технологии, независимо дали става дума за лесен достъп до детайлно изследване на пациенти, интелигентни транспортни системи, които предоставят информация в реално време, „умни” електрически мрежи, които „усещат” източника на енергия, безконтактни плащания чрез мобилни телефони и т. н. Хората от ITIF съвсем правилно считат, че въвеждането на тези платформи без подкрепата на правителството би било много бавен процес.

„Иновационната икономика” се налага като доктрина

Книгата и Уикипедия се позовават като че ли на едни и същи източници, но Уикипедия предлага чудесен обзор на тази налагаща се доктрина, която трябва да преформулира конвенционалната икономическа теория така, че знанието, технологиите, предприемачеството и иновациите да се позиционират в центъра на модела, а не да бъдат възприемани, както досега, само като независими сили, които се опитват да влияят отвън.

Конкурентоспособност и иновативен капацитет

През януари 2012 Министерството на търговията на САЩ, заедно с Националния икономически съвет, публикуват доклад със заглавие „Конкурентоспособност и иновативен капацитет на САЩ”. Този доклад е дълго четиво от 160 страници, но очертава множество пътища да се върви напред през комбинацията от фактори, които формират иновационния контекст.

Предложените стъпки включват: 1) поставяне на по-големи предизвикателства, 2) ключово позициониране на иновациите, конкурентоспособността и работните места, 3) федерална подкрепа за изследвания и развитие, 4) обучаване на работната сила, 5) изграждане на инфраструктура на 21 век, 6) съживяване на производството, 7) частният сектор като движеща сила на иновациите, с цел да се предложи обективна конкурентна оценка на проблемите, предизвикателствата и инвестиционните възможности и да се реализират повече „упълномощаващи иновации“.

Отново в рамките на този доклад и предложенията как да се върви напред, са отбелязани и 10 препоръки или фактора, които биха могли да бъдат реални пътища за САЩ (а и за Европа) към достигането, отново, на забележителен капацитет по отношение на иновациите.

Това е състезание, което всяка страна, ангажирана с иновации, би искала да спечели, тъй като изграждането на иновационен капацитет е най-здравата основа за икономически растеж и бъдещ просперитет. Ако не успеем в максимална степен да направим това, ни очаква непрекъснат икономически спад, краткосрочен разпад и дългосрочна стагнация.

Работните места могат да бъдат създадени; нашите умения се нуждаят от адаптиране и усъвършенстване

Разбира се, че ще продължим да се нуждаем от базово образование и познания, но в същото време ще е необходимо да „заострим“ уменията и мотивацията си в по-голяма степен. Когато ни липсва мотивация, ни липсва и онова любопитство, което е толкова важно за иновациите. Вътрешното любопитство, упоритостта и готовността да поемаме рискове трябва да ни станат присъщи с помощта на образованието и да се превърнат в неотменна част от начина ни на мислене.

Нуждаеш се от работа? Създай я.

Томас Л. Фридман предлага интересна гледна точка в статията си в Ню Йорк Таймс „Нуждаеш се от работа? Създай я.“ Той счита, че високоплатените, изискващи средна квалификация работни места, от които главно се е състояла досегашната ни икономика, са вече в миналото. Те са се трансформирали във високоплатени и изискващи висока квалификация позиции, а това предефинира старата „средна класа“.

Статията представя мнението на Тони Вагнер, специалист по образованието от Харвард, че основната ни цел трябва да бъде не да подготвим всяко дете за колежа, а да го подготвим за иновациите, за придаването на допълнителна стойност на всичко, което прави. Вагнер твърди, че „иновационният капацитет – способността творчески да решаваш проблеми или да създаваш нови възможности – се нуждае от уменията за критично мислене, комуникация и сътрудничество, които са много по-важни за справянето с предизвикателствата на съвремието, отколкото академичното знание.“

Кой поставя здрави основи в рамките на състезанието по иновации?

Състезанието наистина е в разгара си и става дума за това, кой ще съумее да създаде адекватни условия за просперитет на иновациите, както и да предложи място, където „упълномощаващите иновации“ и работните места са част от уравнението.

Има примери в Европа – не само във Финландия, Норвегия и Швеция, но също и в Швейцария, части от Германия, райони в Италия, Испания, Франция, Ирландия и Великобритания. Те се възползват, но и същевременно страдат от централно налагани от Брюксел политики на ниво Европейски съюз или са ограничени от „рестриктивно“ мислене на национално ниво. Много от тези подбрани места са просто „иновативни гнезда“ и им липсва необходимата съгласуваност и координация, за да ускорят в действителна степен иновациите и да ги превърнат в мощна сила, от която да се възползва обществото като цяло.

Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (BRICS) са новопоявила се група от развиващи се или наскоро индустриализирани страни, които се отличават със своите широки, бързо развиващи се икономики. Това са новите супер сили, които експериментират, но едновременно с това утвърждават необходимостта от изграждането на блокове, които да подкрепят и ускоряват иновациите. Те всмукват капитали и снабдяват с производителна сила хората – както тези, които са фокусирани във висококвалифицирани области, така и тези с базово образование. Двете групи се обединяват в движението нагоре по социалната стълбица. Амбицията е високо мотивираща сила, а хората от BRICS определено я имат. Те търсят начини да издигнат своето глобално предимство в иновациите и чудесно разбират какво означава това за тях – както лично, така и колективно.

Технологична конвергенция – какъв е планът ви?

И накрая на нашия бърз преглед на новопоявяващите се иновационни сили нека обърнем внимание на една от тях, която наистина трябва да бъде взета на сериозно: Южна Корея. Ето цитат от лекцията на Рохит Талвар, Главен изпълнителен директор на Fast Future, „Технологична конвергенция – какъв е планът ви?“

„Току-що се върнах от Южна Корея, където трябваше да изнеса лекция на един интер-индустриален форум на тема как да се подготвим и да се възползваме от възможностите, появяващи се в резултат на икономическата конвергенция. Южна Корея е поела сериозен стратегически ангажимент, започвайки от правителството и преминавайки през различните сектори в икономиката, да бъде лидер в изследването на потенциалните възможности, възникващи от конвергенцията на отделните индустрии в следствие на постигнатия напредък в редица области. Тук се включват информационните и комуникационните технологии, биологията и генетиката, енергетиката и опазването на околната среда, когнитивните науки, материалните науки и нанотехнологиите. От наблюдението на околната среда, „умните“ автомобили и интелигентните мрежи до адаптивните био-инженерни материали и вградените в дрехите сензори, които следят непрекъснато здравословното ни състояние – възможностите са безкрайни. Това, което ме изненада в Корея, е възприемането на новите възможности като централен компонент в дългосрочното бъдеще на корейската икономика и начина, по който това се реализира на практика.“

Рохит завършва с това, че не познава друга страна, където се прилага подобен систематичен и строг подход, който да задвижи икономическата конвергенция. „Чудя се защо толкова малко страни имат желание да обмислят – или са способни да обмислят – подобен стратегически подход.“

Да обобщим нуждата ни от преследване на иновационни работни места

Спешно и жизненоважно е за всяка страна да бъде по-организирана в състезанието за глобално предимство и бъдещ просперитет. Можем ли наистина да преодолеем бариерите, които поставяме пред иновациите, след като всяка от развитите страни е толкова затънала в остаряло законодателство? Със сигурност се нуждаем от иновативни решения, за да се справим с нарастващите социални предизвикателства. Такива, които търсят сътрудничество между всички слоеве на обществото, които са резултат от дългосрочни инвестиции и при които всички ангажирани страни работят активно.

В настоящия момент твърде много от „играчите“ са избрали изчаквателна позиция и това трябва да се промени. Като че ли много от участниците в създаването на икономиката просто „пренареждат столовете на палубата на Титаник“ и изчакват другите да водят.

Ние тук, на запад, трябва да внимаваме да не бъдем отново повлечени от събитията, защото подценяваме динамиката и потенциала на иновациите да създават стабилни и реални решения и защото сме заклещени в капана на текущите проблеми и догмата на стария тип икономика.
Участваме в нова надпревара – глобалното състезание по иновации – и трябва да променим начина, по който измерваме и оценяваме създаването на благосъстояние и стойност. Трябва да станем по-добри в играта „Иновации“.

Превод и адаптация: екип Иновейшън Стартър Бокс

Вижте оригиналния текст: To Win The Innovation Race