Както бизнесът, така и всяка държава, може да избира между само една от две основни стратегии, които да следва: стратегия на иновациите и стратегия на имитацията. В ранната 1966 г. до това заключение достига и Левит (T. Levitt, 1966) в бизнес училището на Харвард, като в свой анализ прави предположението (разглеждайки модерната история в контекста на Нелсън и Уинтър (R. R. Nelson and S. G. Winter, 1982), които първи виждат иновацията именно, като една от само две възможни стратегии: стратегия на новите неща, с действителни иновации и стратегия на имитацията, следване на иноваторите), че всеки конкурент на иноватора, всъщност е по своето същество имитатор и че имитацията, сама по себе си дава добри предпоставки за развитието на нововъведения или поне за техните инкрементални подобрения. Създаването на еквиваленти на иновативните продукти, само по себе си е полезно действие, което оформя дизайн на средата, за приемането на определени иновации.

Държавите, които по същество винаги също мерят икономическите си показатели спрямо други държави, избират или да подражават на успешни модели или да създават свои модели.

Рядко даваме примери за иновации в публичния сектор и затова днес решихме да обърнем малко повече внимание на страните лидери в публичните политики, които отговарят на представата ни за подривни иновации в определени категории.

Примерите, които сме подбрали, касаят закони, регулации или държавни стратегии, които в много отношения могат да изглеждат противоречиви, но е безспорно, че тяхното прилагане е довело или води до позитивна промяна в живота на хората, в конкретните държави.

ИНОВАЦИОННА СТРАТЕГИЯ. ШВЕЦИЯ.

Стимулиране на индивидуалния принос в развитието на иновациите.

Ако решите да прегледате иновационната стратегия на Швеция до 2020 година, първото което ще ви направи впечатление, освен визуалното качество на презентацията (моля, за сравнение, хвърлете око на българския документ, после) е правилното разбиране за термина, в основата на който стои процес за подобряване качеството на живот на хората, а не самоцелно прицелване в една или друга модерна индустрия (IT, мехатроника, биотехнологии за България).

Стратегията на Швеция, формулирана най-просто би звучала така: “всеки човек в страната може да допринася за това, да подобри живота на друг човек, от друг регион в нея”, като публичният сектор, бизнесът и особено регионалните центрове вече имат висок капацитет, който е създал рамка на взаимодействие. Това, което е иновативното в тази стратегия е обмислянето на индивидуалния принос към иновационния капацитет на страната (Швеция отдавна е сред иновационните лидери и според Европейския индекс на иновациите и в Глобалния иновационен индекс). Стратегията е сведена до ясни стъпки, действия и показатели за измерване.

 

КУЛТУРА НА ИНОВАЦИИТЕ. ИЗРАЕЛ.

Стартъп съзнание на нацията.

Израел, освен с това, че е една от най-малките страни в света, почти пустиня, е известна и с друго - най-голям процент физици и инженери на глава от населението. Определяна често като Стартъп нация, тя има най-висок дял инвестиции в технологии от всички страни и впечатляващо пълноценна предприемаческа екосистема. Как обаче културата на иновации става културна нагласа?

Образованието в Израел е най-близкото “образование до живота” в цял свят, то не обучава хората на предмети и дисциплини, а не оцеляване и систематична иновация във всекидневен смисъл. Представата за работа не е свързана с професионалния избор на кариера, а с желанието да създаваш в една или друга сфера.

Затова не е учудващо, че ученето за справяне със средата, съзнанието за военен режим, креативността, създаването и желанието да се строи, а не да се руши, създава предпоставка за “стартиращата нагласа” у всеки, която привлича над 120 инвестиционни фонда в държавата.

 

ИНОВАТИВНИ ЗАКОНИ И РЕГУЛАЦИИ. РУСИЯ.

Закон срещу алкохолизма.Любимият ми пример, който често цитирам на фона на традицонно високите нива на употреба на алкохол в Източна Европа е за Горбачов и неговата неравна и очевидно дръзка битка с отношението на Русия към водката.

През май 1985 година съветските вестници публикуват постановление “За мерките по преодоляване на пиянството и алкохолизма и изкореняване на варенето на самогон” ("О мерах по преодолению пьянства и алкоголизма, искоренению самогоноварения"). С това Горбачов води война с водката цели четири години: разрушават се заводи, затварят се магазини, въвеждат се специални купони за сватби и погребения, забранява се сервирането на алкохол на приемите в съветските посолства в чужбина, като крайна мярка булдозери унищожават лозя в Крим, Грузия, Молдова, Кубан и Ставропол.

В основата на всички тези наистина крайни решения стояла една проста тревожна статистика: намаляване на продължителността на живота на населението, следствие на алкохолизма.

В крайна сметка, въпреки общественото недоволство и превръщането на водката във “втора валута в страната”, тези мерки дават резултат по време на неговото управление. Комплексният набор от идеи води до намаляване на консумираният алкохол на глава от населението 2,5 пъти, ако се вярва на държавните статистически данни от този период. Заедно с това се отчита увеличаване на средната продължителност на живота, повишаване на раждаемостта и намаляване на смъртността. Пак според статистиката, през периода, когато действа антиалкохолният закон за сух режим (1985-1987), се раждат 500 000 деца повече, отколкото за предходните 10 години. Нещо повече – средната продължителност на живота на мъжете се увеличава с 2,6 години, което се превръща в исторически максимум за цялата история на Русия до момента.

ИЗОБРЕТАТЕЛСКИ ДУХ И ПАТЕНТНО ПРАВО. ШВЕЙЦАРИЯ.

Най-голям брой заявки за патенти годишно, най-голямото изложение за изобретения в света (Женева), голям брой централи на мултинационални компании, данъчни облекчения и R&D центрове към всеки университет, свързани с бизнеса. Да, става дума за Швейцария. Луис Лаглер, председател на патентното ведомство в страната споделя, че основната стратегия на Швейцария, преди световните войни даже, е била имитация на стратегията на Германия и подражание на икономическия й модел. Добрият избор да се следва стратегия на имитацията на близка и разбираема икономическа дестинация (моля, замислете се дали, ако България подражава на Русия или САЩ в икономическите си политики, имаме добро ниво на адекватност) води до усвояване на "практиката на имитацията и копирането до съвършенство", което от своя страна води до икономически подем и защитава тезата на Левит, спомената, по-горе, че инкременталните подобрения, които следват иноваторите, могат да допринесат в дългосрочен аспект за развитието на дизайн на средата, необходим за случване на радикалния процес на иновациите, (в скобки: стига да е избран адекватен модел на подражание).

В случая с Швейцария, дизайнът на средата, позволява да се зароди бум на реалните изобретатели и оттам на заявките за патенти, който нараства до 892 апликационни форми, подадени през 2016 г. и става game changer за държавата 15 години по-рано.

Можем да дадем още поредица примери със Сингапур, Китай, Естония, но основното послание е, че държавите, които имитират, се провалят в дългосрочен план, защото са зависими от модела на подражание и нямат правилно разбиране за иновациите на ниво стратегия, забравяйки, че локалните проблеми са винаги специфични. Държавите, които допускат иновациите като културна нагласа, дългосрочно прогресират и създават нови полезни решения, които подобряват качеството на живот и средата чрез промяна в културата на хората, които ги обитават. И понякога, ролята не на историческите събития, а на формирането на културни фактори е по-важната възможна хипотеза за изследване на успеха.