Иновации в криза

Този текст е подготвен като резюме на лекция от курса "Увод в систематичните иновации" за пролетно-летния семестър на 2019/2020 година. Лекция трета.

“Кризите стимулират иновациите, защото от една страна е необходима бърза реакция, от друга страна е занижена нагласата за съвършенство”

Paul Geroski, “The Evolution of New Markets” (2003)

Проучване

Миналата седмица BESCO (Асоциация на българските стартиращи компании) проведе и публикува експресно проучване, което целеше да даде бърза моментна представа за ситуацията с предприемаческата екосистема в България и по-конкретно, ситуацията на стартиращите компании, следствие на извънредното положение заради коронавируса Covid-19.
Проучването им изследва oсновно щетите нанесени от кризата, като показва голямо количество компании, които са застрашени от банкрут, нямат ликвидност, буфери, оборот.
Това което на нас с колегите ми веднага ни хрумна е, че вероятно това е вярно за стартиращите компании, но би дало различна картина за стартиращите компании иноватори. Затова ви предлагам да направим тяхното проучване отново, като този път измерваме и другата страна на ситуацията:

  • Щети от кризата vs. ползи от кризата
  • Финансова застрашеност vs. финансова стабилност
  • Отрицателна ликвидност vs. положителна ликвидност
  • Намаляващ оборот vs. същия/растящ оборот
  • Загуба на клиенти vs. нови клиенти
  • Персонал - загуба/освобождаване на хора vs. наемане/търсим хора
  • Нарушени вериги на доставки vs. стабилни, непроменени вериги на доставки
  • Затруднен достъп до суровини vs. подсигурен достъп до суровини

С няколко допълнителни въпроса от съществено значение:

  • Имахте ли предварително подготвена стратегия за справяне с кризата?
  • Как оценявате нивото си на адаптивност/иновативност по време на кризата?
  • Как оценявате способността си да се справяте с рискове?

Защо очаквахме резултатите да бъдат коренно различни за някои компании?

В проведено проучване в Англия сред 440 фирми в периода 1972-1982 от един от икономистите, които дефинират концепцията за иновации в Европа, Пол Героски, се наблюдава представянето на двата типа компании: иноватори и не-иноватори. Търси се приносът на иновационната дейност и комерсиализацията на патенти относно жизнеспособността на организацията при стрес и криза.

Основният извод е, че рентабилността на иновативните фирми се определя от различни фактори спрямо рентабилността на не-иновативните компании. Разликите в тях стават очевидни, когато се изследват регресии, включващи само иновативни фирми и само не-иноватори.

Най-съществената разлика, която проучването открива е, че иновативните фирми успяват да печелят от преливане на една дейност в друга, един продукт в друг, една услуга в друга (т. е. бърз пивот на услуги, продукти, модели, процеси) и това ги прави по-малко чувствителни към цикличните кризи, рецесии и катаклизми.

Тази интерпретация предполага някои витални характеристики на иновативните компании, които категорично ги различават от не-иноваторите: гъвкавост, адаптивност, трансформативност, скорост на реакцията.

ИЗВОДИ

Следващият извод е, че тези характеристики на стопанското поведение на компаниите не зависят от жизнения им цикъл. Не е структуроопределящо да твърдим, че са присъщи само на стартиращи компании и отсъстват в големите корпорации. Напротив, тези характеристики имат сякаш по-скоро психологически, отколкото икономически характер, въпреки че са предимно свързани с процесите в компанията, те показват сърцето на бранд идентичността й. Зад какво тя стои? Какво обещава на потребителите, партньорите и пазара?

Иноваторите дават едно просто обещание: цената на живота е съдбата и доброто на следващите поколения, затова адаптацията и оцеляването са основна ценност. Продуктите и услугите на една компания стават излишни и безсмислени, ако не служат на потребителите. Както и тя самата. Но същото не важи за хората в нея, за потенциала й да оцелее, с цената на това да се промени. За смисъла и да съществува, ако нейна ценност е бъдещето, а не приходите. В момент, в който пазарът има променено търсене, нови нагласи, различно поведение на потребителите, тя трябва да предложи нови услуги и продукти или нов начин за тяхното потребление, като преизползва умно вече наличните си ресурси, знание, опит и хора.

Ако перифразираме известния цитат, че "Войните не се печелят с оръжия, а с хора" - "Битката срещу кризата няма да я спечелите с продуктите и услугите си (освен, ако те не са в рядката категория на нарастващо търсене), а със способността на екипа ви да  предложи нови конкурентни предимства".

Помислете за това и прочетете за дискусия: "Цената на живота" на Робърт Шекли.

Цитат:

— Естествено, ние не искаме да ви лишаваме от необходимите ви неща. Да не говорим за изключителните продукти, които ще бъдат произведени догодина. Неща, които вие не бихте желали да пропуснете, господине!

Мистър Керин кимна. Разбира се, че той искаше нови вещи.

— Но да допуснем, че направим обичайното споразумение. Ако вие просто подпишете договор срещу това, което ще получава синът ви през първите тридесет години след навършване на пълнолетието му, ние лесно можем да уредим кредита ви.

Патис измъкна книжката от куфарчето си и ги разпростря пред Керин.

— Ако обичате да подпишете тук, господине.

— Само че — промълви Керин — не съм убеден. Бих искал да дам на момчето добър старт в живота, а не да го обременявам със…

— Любезни ми господине — прекъсна го Патис, — но това е и за вашия син. Та нали и той живее тук? Той също има право да се наслаждава на удобствата и на чудесата на науката.

— Да, вярно е — съгласи се Керин колебливо.

Той помисли за моделите космически кораби на своя син, за неговите звездни и географски карти. Щеше ли да бъде правилно това? — запита се той.

— Какво има? — попита Патис весело.

— Просто се чудех — каза Керин. — Да подпиша за бдещите заплати на сина си — нали не мислите, че отивам твърде далеч?

Библиография:

Geroski, P. (1995) Innovation and Competitive Advantage, London Business School, Economic Department Working Papers No. 159, 60 p.
Geroski P., Walters C. (1995) Innovative Activity Over the Business Cycle, Economic Journal
Geroski, P. (2003) The Evolution of New Markets, Oxford University Press, 240 p.
Shekley, R. (1952) Cost of Living, 26 p.