Sara L. Beckman
Michael Barry

Сара Бекман е преподавател по разработване на нови продукти и Дизайн мислене в Haas School of Business, Бъркли.
Майкъл Бери е асоцииран професор в Университета в Станфорд и основател на компанията Point Forward, която предлага консултантска помощ в разработването на иновационни стратегии, базирани на дълбочинен анализ на потребителите.

„Какво всъщност означава да имаш водеща позиция благодарение на иновациите? Какво означава да бъдеш лидер и да си ангажиран с процеса на иновации?"

Сара Бекман и Майкъл Бери търсят отговор на тези въпроси, като изследват процеса на иновации и иновационните екипи, като ги обвързват с етапите и различните стилове на учене.

Студията проследява 4-те етапа в иновационния процес: наблюдение (observations), структуриране (frameworks), формулиране на проблеми/нужди (imperatives) и намиране на решения (solutions). Всеки eдин от тези етапи кореспондира с един от 4-те основни стадии на учене – конкретен опит, рефлексивно наблюдение, абстрактно концептуализиране, активно експериментиране – и съответно изисква различен тип умения от страна на екипа.

Етапът на наблюдение изисква дълбочинно разбиране на контекста, на потребителите и техните  културни модели и поведение, на начина, по който се използва съответния продукт или услуга и нуждите, които задоволява. Това е ключов етап за процеса на иновации. Тук най-полезни биха били членовете на екипа с дивергентен стил на учене, чиято силна страна е именно конкретния опит и рефлексивното наблюдение.

Етапът на структуриране изисква обработването на огромно количество информация, събрано в процеса на наблюдение и групирането й в определени типове и поведенчески модели.  Най-добри в откриването на логически връзки и подреждането на информацията в определен ред са членовете на екипа, ориентирани към асимилативния стил на учене.

innovaciite-proces-na-vgrajdane

Предпочитащите конвергентния стил на учене са най-силният коз в екипа за следващия етап на създаване на иновации – формулирането на нужди/проблеми и дефинирането на най-важните цели, които трябва да бъдат постигнати.

За последния етап – формулирането на решения – ключова роля имат хората с акомодативен стил на учене.  Екипът трябва да използва широк набор от логически и интуитивни техники за генериране на концепции, за да селектира впоследствие най-добрите от тях. Финалният етап включва създаването на прототип и тестването му с цел получаване на обратна връзка от потребителите.

Авторите на студията подчертават, че процесът на иновации е не само процес на намиране на решения, а и процес на намиране на проблеми. Идентифицирането, структурирането и преструктурирането на проблемите, които трябва да бъдат решени, е също толкова важно, колкото и формулирането на адекватни решения.

Връзката между процеса на иновации и процеса на учене е важна по две причини. Първо, ученето е нещо, което правим всеки ден и ни е безкрайно познато. Така то ни дава по-комфортна за нас гледна точка и разбиране за процеса на иновации. Второ, за да ангажираме максимално екипа в този процес, трябва да имаме предвид предпочитанията и силните страни на всеки негов член. Във всяка фаза на процеса лидерската роля трябва да бъде поемана от човека, който има най-адекватни за нея качества и умения.

Интеграцията на двата процеса – на иновации и на учене – дава ясни насоки как най-добре да се структурира иновационния екип, така че да има представители на различните стилове на учене, които притежават нужните качества и умения за всеки етап и заедно могат да изведат процеса до успешен финал.

Вижте пълния текст на студията тук.