В продължение на десетилетия в икономиката доминира идеята, че само държавите са ангажирани с общото благополучие

Всеки път през годините, когато някой ме е питал “Какво е иновация?” с течение на времето съм давала различен отговор. Разбира се, това е така, защото заедно с работата и четенето, и моето разбиране за термина се е променяло и е израствало.

Преди време оформих разбирането си, следвайки теорията на Шумпетер, че свръх продуктите (с идеална функция и форма), които владеят дългосрочния дизайн на потребителския опит, като всичко което облекчава живота и подобрява качеството му, са тези, които можем да наричаме иновации. Такива са хартията, личният автомобил, полетите със самолет, умният телефон, интернет, спешната медицинска помощ, безкръвната хирургия, пералната машина, печката и др. Продукти и услуги, които са се наложили като норма без заместител в дизайн концепцията си в съвременния свят.

Именно тях наричаме доминантни или по-просто доминанти. Жизненият цикъл на ключовите за съществуването на нашия живот продукти и услуги обичайно е над жизнения цикъл на един човешки живот и обратното - съществуват множество продукти и услуги еднодневки или среднодневки, с които се разделяме в бърз порядък.

Когато аз бях дете - телевизорите бяха черно-бели, у дома имахме грамофон, впоследствие, касетофон, уокмен, видео, телефон с шайба. Интернет и умните телефони не съществуваха, както и електрическите автомобили или туристическите полети до Космоса и оранжериите на Луната. 

Грамофони, уокмени и видео вече почти не се ползват в онези си предишни форми и са били заместени от други устройства. Единственият доминантен продукт сред тях е останал личният автомобил, като той е еволюирал в своето техническо развитие.

Една от основните характеристки на доминантните продукти и услуги е тяхната масова дистрибуция. Втората - достъпната потребителска цена. А трета, че дизайнът не е владение на никого, освен на пазара, на който оперират множество производители и дистрибутори. Иновациите са винаги в полза на масовия краен потребител и това е радикалната разлика между тях и модерните луксозни стоки или масовите нискокачествени евтини продукти. 

В продължение на десетилетия в икономиката доминира идеята, че само държавите са ангажирани с общото благополучие на обществата. С развитие на разбирането за устойчиво развитие на частния бизнес в полза на обществото обаче, все повече частни компании създават стратегиите си за социална отговорност и политиката си за бизнес развитие в съответствие с природата, проблемите на общността и средата около тях. Идеята за “социална справедливост” и смесена икономика в случая имат по-малко общо с по-горната теза. Тя се крепи предимно на разбирането, че публичните политики са твърде бавни или не могат да решават проблемите на хората и се е създал дефицит на правилни икономически решения, който трябва да бъде обгрижен. 

На ниво държава, за да се създават доминантни продукти, които да “докоснат” живота на цялото общество е нужна отделна иновационна стратегия. 

В свое интервю пред медиите през септември 2022 г. премиерът на Албания Еди Рама заявява, че Албания изстрелва два сателита Албания 1 и Албания 2 и  чрез тази сателитната услуга в Република Албания, страната вече ще има главен инспекторат в небето. „Новината днес е, че ще имаме главен инспекторат в небето, който няма собствено име, братовчеди и партия и който има око, което вижда всичко.

Със сателитите вече няма да е възможно да се строят незаконно етажи, без да бъдат забелязани в момента, в който тепърва започват да се строят, защото те /сателитите/ имат капацитета да видят всеки обем, издигнат над повърхността на земята с точност, събираща се в периметър от 70 см“, каза Рама. Министър-председателят на Албания подчертава, че „това вече няма да зависи от инспектори, които са назначени в определени райони и които са много усърдни, когато хванат възрастен човек с незаконна кошара, правят му и документите, но изобщо нямат очи да видят когато към една сграда се добавят един или два етажа, защото парите им затварят очите“.

В съседна Турция, турският президент Таип Ердоган превърна новото трето летище „Истанбул Ататюрк“ в най-голямото летище на Балканския полуостров по брой обслужени пътници, дестинации и самолетодвижения. Изгражда нов мост-рекордьор по дължина, който свързва Европа и Азия. "Чанаккале 1915" е най-дългият висящ пътен мост в света. Той свързва европейския и азиатския бряг на Турция през пролива Дарданелите. Строи модерни болници, училища, модернизира армията. Анадолу Медицински Център се превръща в болница сред топ 10 в света, предлагащи здравни услуги на пациенти от цял свят. И постепенно Турция влиза в топ 30 на глобалния индекс за иновации, където никога преди не се е класирала.

Сърбия печели инвеститори от световен ранг. От електрическите пикапи Ривиан до химическа промишелност на Франция и Русия. Страната е на първо място в света по привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) спрямо размера на местната икономика. Като такава тя бе посочена няколко поредни години в класация fDi Intelligence, която е част от Financial Times.

Гърция и Румъния се справят добре. И оставаме ние., които имаме целия необходим нужен интелектуален капитал, за да изградим около България климатичен щит, за да имаме собствен сателит България, за да изградим най-сетне напоителни канали за земеделците в цялата страна и да тестваме вертикално земеделие, да инвестираме във въздушен транспорт на кратки разстояния, да модернизираме здравеопазването и образованието си и да строим най-общо казано "ползи" за българското общество сега и най-вече ползи за следващите поколения. Но не се получава. 

Проблемът е, че и де факто и де юре комерсиализация, предприемачество, конкурентноспособност, корпоративна индустрия, свободен пазар и частна инициатива в България има, но без доминантна стратегия за развитие на иновациите - доминантни продукти и услуги в полза на обществото, България все ще бъде непорасналото и нискообразовано дете на Балканите. И няма да постигне доминантна промяна в икономиката си.