Иновативното мислене, както и критичното мислене не са естествени за повечето хора.

Когато във всекидневието мислим предимно за оцеляване, ние включваме на режим “това което вече знам” и нищо отвъд него. За последните 25 години проучванията в психологията, поведенческите науки и неврологията доказват, че ние сме високо рефлективно мислещи, ефективни и бързи, когато комуникираме за неща, за които вече имаме опит и - плашливи, недоверчиви и объркани, когато комуникираме новото.

Нобеловият лауреат и водещ израелски психолог Даниел Канеман отбелязва, че: “мързелът е кодиран дълбоко в нашата природа”, затова и ние сме функционално когнитивно слепи за многото нови възможности пред нас. Мисленето ни е ограничено в такава степен от рационалното, което конструира нашите очаквания и поведение, че блокира ирационалното и невероятното, като източници на информация.

90% от нас мислят “на автопилот” и именно затова иновациите са толкова трудни.

ray-bradbury-on-creativity

Да мислиш различно, се оказва трудно и емоционално, твърди Канеман. Страхът от провал, от това да изглеждаме зле или глупаво, да допускаме грешки или да загубим работата си води до състояние, което Кристофър Аргирис, един от теорeтиците на хуманизaцията в мениджмънта и теория на организационното поведение, нарича “защитно поведение”.  Ние браним статуквото, защитаваме това, в което вярваме и това прави трудно допускането на нови вероятности.

Най-големият сблъсък идва по линия на образователната система и повечето работни места, които ни учат, че доброто представяне означава “избягване на провала”, “да не правим грешки”.

Това е проблем, защото провалът е абсолютно неизбежна част от иновационния опит.

Иновациите изискват процесът на провал и учене, като нагласа, която ни кара да се чувстваме сигурни, дори когато бъркаме. Това означава, че за да се научим на иновации ние трябва да променим разбирането си за провалите и грешките.

Да избягваме грешките, не означава да сме по-умни. Да си умен в света на иновациите означава да приоритизираш това, което е необходимо да знаеш, забравяйки това което вече знаеш, като намираш най-точните отговори, подкрепени с доказателства, на поставени проблеми и въпроси. “Не знам” е най-добрият отговор за всеки иноватор. Той значи, че още не сте идентифицирали решенията, но знаете, че можете да го направите, без да имате предразсъдъци по въпроса, дали ще се справите или не.

Позволете си да не знаете като изходна гледна точка, за да разгърнете креативния си потенциал.

Иновационния мениджмънт е форма на меритокрация - форма на управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите). Майкъл Йънг, който пръв формулира термина, доказва че различията в обществото са нещо добро, като естествения начин да се дава път на таланта е като се стимулира различието. Да управляваш иновациите, означава да управляваш миналото, настоящето и бъдещето едновременно, като не следваш миналия си успех.

Когато говорим за иновации, повечето изследователи, открояват три големи дискурса:

  1. Иновациите, като прогрес (еволюционната теория)
  2. Иновациите като изобретения (водещата роля на науката в областта)
  3. Иновациите като имитация (цикличното повторение на вече минали успехи или систематичната иновация)

Според нас е вече ясно откроим и четвърти, който разглежда иновацията като интерпретация. Този дискурс изследва психологическата страна на въпроса именно във връзка с опита на критичното и креативното мислене.

Линейното мислене, което се води от общи правила и принципи, следва регулаторно тълпата и установения ред, не може да допусне неразборията и хаоса, като източник на креативност. Цената на промяната не винаги трябва да бъде калкулиран риск, понякога промяната трябва да настъпва внезапно и без предварително зададени параметри. Именно тук виждаме връзката с интерпретацията, като превод на “очакванията” за иновация в нови възможности, които винаги са повече от една.

Интерпретацията позволява да се проследят успоредни сценарии, които развиват и обогатяват сюжета, надграждат първоначалния текст, по същия начин, по който иновацията надгражда вече съществуващи решения и идеи. Без да сме крайни привърженици на еволюционната теория - няма иновация, която се появява от нищото. Комбинацията от исторически причини, стечение на обстоятелствата и систематично знание, допринасят едновременно за успеха на определени продукти и услуги.

Да интерпретираш е най-развитата черта на критичното мислене и определено най-полезната, когато говорим за иновативно мислене. Тази категория хора ние определяме като innovation explorers, тема, за която подготвяме тепърва нещо специално.

albert-einstein