За 24 май, 2020 година

Образованието трябва да има една единствена цел - да изгражда грамотни, начетени, учени, книжовни, културни и цивилизовани хора.

Всяка следваща негова цел е второстепенна и това е много важно да бъде разбрано.

Образованието да създава кадри за професии - второстепенно.

Образованието да бъде модерно - второстепенно.

Образованието да има по-важни или излишни дисциплини - третостепенно. Излишен спор.

Когато то (образованието) не изпълнява основната си цел и роля, то ни подвежда.

Обърква ценностите, разклаща убежденията, стимулира псевдо-експертността, наместо дълбокото, бавно и трудно познание. Проваля се. Проваля ни!

Нека си го кажем, за да знаеш - трябва да четеш, да слушаш, да прогледнеш. Не само да четеш (или слушаш и гледаш), и то не повърхностно, отгоре-отгоре, наляво-надясно, през десет страници. По преразкази или резюмета. А да вникваш и да намираш смисъла, дарен ти от някой друг, вътре в себе си. Да задържиш този смисъл, да му се насладиш и да го оцениш. Вътрешната рефлексия и саморефлексия на знанието е това, което го надгражда. И след учените думи на един, идват тези на друг и знанието не само се предава през поколенията, а се развива.

Знанието е невъзможно да бъде оценено без невежеството. Тези антиподи, тези омоними, тази дихотомия и антитеза пресича човешката цивилизация и Цицерон казва, следвайки Платон и Аристотел, че “образованието е това, което създава цялостната личност”.

Освобождението от мрак и робство никога не идва с война и оръжие, а с Възраждане и книжовност. Про-света. Светлина за ума. Да преценяваш сам. Да взимаш решения, които са осмислени и осъзнати. Да интерпретираш, да анализираш, да поставяш под съмнение, да проверяваш. Да бъдеш мъдър или глупав понякога, да търсиш, защото знанието и мъдростта не вървят заедно, а самотно по своите разделни усойни пътеки, където опитът среща времето и характера.

Българското образование е невъзможно без българския език.

Осмислето го. Запомнете го. Защото народ и общество живеят и се разбират в езика си, той ни дава национално самосъзнание, общност, история, средства и метод да разкриваме тайнствата на света. Полага ни в света, като хора, които споделят словото, като инструмент да творят история, общество и бъдеще заедно.

Езикът, който споделяме ни прави тези, които сме. Нежният - нежни. грубият - груби. Измамният - лъжци, а смелият - свободни.

Ако говорим и пишем правилно на родния си език, ще се разбираме по-добре като хора. Ако езикът сред нас - в медиите, семейството, училището - е смел, добър, силен и честен, език на бъдещето и възможностите, ние ще сме способни.

Образованието ни не е “стока”. Не го мислете като безплатно и платено, не го мислете като технологично и хуманитарно, не го мислете като за деца и за възрастни.

Образованието има една единствена цел - да изгражда грамотни, начетени, учени, книжовни, културни и цивилизовани хора. Не “практически”, а цялостни личности.

Мислещи, заинтересовани, заинтригувани, които не се задоволяват с лесното - лесно, които не се предават пред трудното - бързо, които отговорно упражняват своята образованост - свободно, за да подобрят живота на обществото си чрез знание и наука, които именно в този контекст - са светлина.

Вижте още:

Опасно образование

Страстно образование