КРИЗИ

След Втората световна война светът живее в неспокойство. Депресиращо, дълбоко отчуждение и страдание, докато загиналите още не са оплакани, ранените - примирени. Когато светът се събужда от дългия си сън и се настройва отново за живот, най-мъдрите помнят, че тази криза може да се повтори и че науката на оцеляването изисква да си подготвен за свят без продоволствия, удобства и удоволствия.

През 1942 г. Меган Уестли настоява, че нямаме право да се отучим да посрещаме кризи и публикува своите напътствия “Как да оцеляваме у дома по време на Втората световна война”, а по-късно и Робърт Киосако “Уроци за великата депресия”. Ето и кратки извадки от тях:

  1. Обичай съседа си и бъди готов да му помогнеш
  2. Не изхвърляй нищо
  3. Имай хранителен план за 6 месеца напред
  4. Имай тайна градина и произвеждай храна

По време на Втората световна война хората са разменяли на бартер:

  1. алкохол
  2. цигари
  3. тютюн
  4. дажби
  5. сребро
  6. услуги: квалифицираните ковачи, дърводелци, лекари, зъболекари, фермери, рибари, механици, медицински сестри, водопроводчици и ловците са просперирали.

Уроци по оцеляване

Уроците по оцеляване, които се преподават в тези години (да, преподават) включват три важни човешки умения: сътрудничество, готовност, стратегическо мислене.

Съветите на патриотичния фронт, публикувани от Елизабет Андерсън обобщават следното:

  1. Консервирайте продукти
  2. Ползвайте заместители
  • сода и вода, вместо паста за зъби;
  • вестници, вместо тоалетна хартия;
  • ползвайте масло от риган и корен от джиндифил като “естествени антибиотици”;
  • имайте свещи и соларни лампи за случаите, в които няма електричество;

3. Подгответе се за най-лошия сценарий

4. Бъдете заедно

В същото време Насим Талеб в “Черния лебед”, Сюзан Мъм, Грюбер и Блейк говорят за един особен феномен: заблудата на оцеляването.

Наричат го логическа грешка. Защото, за да се концентрираме върху хората или нещата, които ни насилват да преминем през някакъв процес на естествен или изкуствен подбор (оцеляване), ние пренебрегваме факти, които са ясни, рационални и пред очите ни. Това може да ни доведе до неверни заключения по няколко различни начина.

Заблудата на оцеляването може да причини прекалено оптимистични убеждения, тъй като неуспехите и реалните проблеми се игнорират. Хората подминават инцидентите или ситуациите като не толкова опасни, защото всички, с които общуват, са добре, живи и оцелели. Дори да знаят и имат предвид, че някои хора са мъртви, мъртвите не могат да добавят своя глас към диалога на живите, което води до заблуда и изкривяне на действителността в разговора.

През 1980 г. пък Маргарет Тачър публикува “The Protect and Survive pamphlet”, който инструктира хората какво да правят при ядрена атака.

На над 30 страници памфлетът съветва домакините как да се презапасят с храна и да защитят семействата си и какви санитарни условия да спазват у дома. Всъщност, това e един доста мрачен документ, който няма да описвам подробно.

В крайна сметка трудните ситуации са част от живота. Понякога са невъзможно трудни. Понякога са и крайно трудни, но отминават. Оцеля̀ваме гл. survive (intact), get off safe, ride out; (за предмет) remain, be left, (за сграда и пр.) be left standing.