Изкуствен интелект?

За да си отговорим на въпроса за хората и изкуствения интелект трябва да се върнем крачка назад. Там, където е класическият спор, нашумял доста в съвремието, за борбата между научните дисциплини - хуманитарните и точните науки.

Хуманитарните науки в най-голяма степен съществуват, за да решават спорове между хората - социални, исторически, философски, морално-етични и да оформят национални и наднационални идентичности. Точните науки, за да полагат здравите основи на цивилизацията, да строят.

Едните служат на идеите, като дискутират доброто и злото, миналото и бъдещето и пр., света и битието. Другите - на фактите. Първите могат да сринат цяла една цивилизация. Вторите - да я изградят. Това прави и съществуването им съвместно толкова нужно и полезно за иновациите.

Можем ли да прилагаме знанието си за нравстените идеали и етика в епохата на технологии и изкуствен интелект? Да, можем, особено ако искаме да запазим хумаността си. Можем ли да прилагаме технологии и инженерно знание в хуманитарните науки? Разбира се, защото без тях не бихме развили разбирането си за развитието на цивилизацията, основна тема на хуманитарното образование - да познаваме по-добре себе си, другите и феномените на света, който ни е дарен като битие и съществуващо. 

Има ли спор хуманитарни или точни науки?

Спорът между хуманитарни и точни науки в образованието не би трябвало да съществува и ту да даваме предимство на едните, ту на другите. Модерният STEM подход (science, technology, engineering and mathematics) не бива да е за сметка на философията, филологията, психологията, педагогиката, всички социални науки. Защото той не може да стъпи на здрава основа и да защити своята интердисциплинарност, без доброто познание на езика или историята си, например.

Изучаването на история, социология, антропология и сродни дисциплини дава на хората в медицинския свят, например, много по-широк контекст за разбиране на по-широката култура и общност и история, които обуславят здравословното състояние на всеки пациент. В автомобилната индустрия, без доброто познаване на психологията в потребителския опит на възрастните и тийнейджърите, майките с деца или хората в неравностойно положение, би бил невъзможен "включващият и приобщаващ дизайн", както и високото ниво на безопасност за средата.

В България в последните години образованието все още се мисли в тесните рамки на преподаването и оценяването, на ползите и нуждите на пазара. Едно вяло образование, което създава крехки възможности и спира потенциала на иновациите. Страхува се, да се промени, като все си намира нови и нови системни оправдания, "пътни карти" и национални външни оценявания. Сега "залита" в STEM, както през 80-те в инженерните дисциплини и през 90-те в икономическите, забравяйки, че България е добра в хуманитарните.

Образование на бъдещето

Едно образование, което непременно принуждава децата и родителите да избират училища, университети, дисциплини, вместо да избират дизайн на бъдещето, в който искат да участват и среда на безкрайни възможности. Среда, в която със сигурност изкуствения интелект ще работи от една страна в полза на човека, от друга - в негова вреда, както прави всяка друга позната на света технология. Тук няма парадокс. Нито технологичен нихилизъм.

Ползите и вредите са по нютоновски равновесни и е хуманитарен, a не технологичен въпрос, да бъдат наклонени в правилната и позитивна цивилизационна посока.